След като монархията е свалена от власт през 1979г. и монархът Шах Мохамед Реза Пахлави е принуден да се оттегли в изгнание, познатият до 1935г. като Персия Иран се превръща в ислямска република през 1979г. Кръгът от консервативни духовници установява теократична система на управление, с висша политическа власт в ръцете на религиозен учен, познат като духовен лидер, който според конституцията е отговорен само пред Събранието на експертите. Отношенията между САЩ и Иран са обтегнати, след като група ирански студенти превзема американското посолство в Техеран на 4 ноември 1979г. и го държи в обсада до 20 януари 1981г. През периода между 1980г. и 1988г., Иран води кървава война с променящо се надмощие, което в последствие прераства във войната на Персийския залив и през 1987-88г. води до сблъсъци между американската флота и иранските военни сили. Иран е обявен за спонсор на терористични дейности в Ливан, както и другаде по света. Поставен е под икономически санкции и контрол над износа от страна на САЩ, ООН и ЕС, поради продължителното си участие в терористични дейности и амбициите си за ядрени оръжия. След избирането на реформатора Мохамад Катами за президент през 1997г., както и изборите за реформирания парламент, наричан Маджлес, през 2000г., се провежда кампания за политически реформи, която да отговори адекватно на общественото недоволство в страната. Този опит е предотвратен от консервативни полици, които чрез упражняване на контрол над не избираемите институции възпрепятстват въвеждането на реформите и увеличават репресивните мерки. Националните общински избори през 2003г. и изборите на Маджлес от 2004г. бележат повторното установяване на консервативен контрол върху правителствените институции в Иран. Кулминационната му точка настъпва през август 2005г. с встъпването в длъжност на президент Махмуд Ахмадинеджад: поддръжник на твърда политическа линия. Съветът за сигурност на ООН приема редица резолюции (1696 през юли 2006г., 1737 през декември 2006г., 1747 през март 2007г., 1803 през март 2008г. и 1835 през септември 2008г.), с които изисква от Иран да прекрати програмата си за обогатяване и обработка на уран, като спази поетите си ангажименти към Международната агенция за атомна енергия  (IAEA). Резолюции 1737, 1477 и 1803 поставят санкции на редица ирански граждани и институции, работещи за развитието на ядрени мощности и течногоривни балистични ракети. В допълнение -  няколко ирански институции подлежат на санкции в съгласие със Изпълнителна заповед 13382 за разпространение на ядрени оръжия, издадена от САЩ, както и ЕО 13224 за подкрепа на тероризма.